Скрити камери, дебнещи от всеки ъгъл

До колко сме склонни да отдадем своята удиненост в името на общото благо? В много страни вече е напълно нормално на обществените места скрити камери да снимат денонощно. За наблюдение и защита. Всички знаем какво стана в Лондон в метрото, в Демодедово и други дестинации, които за жалост влязоха в черните хроники на терористичните атаки. И все пак много от нас вероятно не се чувстват комфортно. Някои пък от хората се чувстват повече от спокойни, като знаят, че има записващи устройства, които записват и вероятността зад тях да седи човек и да наблюдава е голяма. И все пак записът на една сцена не може да разкаже цялата история. Колкото и да струва камерата, колкото и ясна и качествена да е картината.

Една съществена мисъл е вероятно да премине през главата на много хора, които знаят, че са наблюдавани със скрити камери. Дали не е възможно някой не особено добронамерен човек да открадне направените записи и да ги продаде на някой, който да планира перфектното престпление, знаейки точно в кой момент къде снима камерата, къде може да се скрие, за да не го запише тя и др.
Да, това би могло да стане, но само в някой филм. Защото камерите, с които се наблюдават обществените места са поставени на защитени места, а самите охранители, които стоят зад тях са проверени.

Много от незапознатите пък с компютърните технологии са повече от сигурни, че субекта, наречен хакер е всемогъщ. Нещо като Бог. Или Дявол в случая, защото той може да влезе във всяка компютърна система, да направи една камара поразии, да открадне една определена сума пари, в повечето случаи доста крупна и да си излезе без никой дори да го усети. Дори и да е било някога така, все пак в охранителните фирми, които поддържат камерите работят и такива компютърни специалисти, които са поставили защити на своите компютри, които не биха позволили на никой не само да влезе, а дори да припари до тях.
Така, че вероятността някой да разбие сигурността и да открадне записите на някои скрити камери, е почти нищожна.